Постинг
02.04.2010 17:24 -
"За мен Бог е всичко! Ако не беше той да ми помага, нямаше да съм на крака днес на повече от 90 години", каза знаменитата актриса Елена Стефанова
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 2041 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2010 09:48
Прочетен: 2041 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 16.04.2010 09:48
На 30 март 2010 г. си отиде изтъкната актриса Елена Стефанова. На 90 години тя все още радваше своите почитатели.
Елена Стефанова е родена на 04 август 1916г. във Варна. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на Първата световна война. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види наскоро родилата се втора дъщеря Елена. Настават тежки дни за майката Донка Цветкова и двете й дъщери. Но независимо от многото несгоди и лишения, тя успява да ги закърми с интерес и любов към театралното изкуство, като ги води често на различни постановки. Малката Елена се запознава с майсторството на Надя Станиславска, Александра Янева, Христо Динев, превърнали се по-късно в нейни кумири. В Лятния театър и Морската градина тя гледа постановката "Ревност" от Арцибашев. Дванадесетгодишната Елена е очарована и омаяна от магнетизма на знаменития Сава Огнянов. Осмелява се да изтича на сцената и да му поднесе букет цветя. Този спомен остава вечно жив в нейното съзнание. По същото време семейството сменя квартирата и се премества близо да театъра. Оказва се, че много от актьорите живеят там. Познанството й с тези хора, й позволява често да се вмъква в театъра и да наблюдава репитициите, както и да не пропуска постановките. Дори строгият директор Иван Янев е благосклонен към младата зрителка, а персоналът и актьорите я приемат като свой човек. Актрисата Мара Пенкова дава първите напътствия за простотата и естественост в ролите. Надя Станиславска дава първите уроци по сценичен грим. А Елена дори на дочакала да се дипломира в гимназията, защото бързала към сцената. Семейството е сполетяно от нещастие - сестра й Богданка заболява и умира. Елена е изправена пред дилемата дали да остане при самотната си майка или да продължи наченатия път на актриса. Донка Цветанова е убедена в таланта на своята дъщеря, а тя е покровителствана от артистичното семейство Мара Пенкова и Давид Георгиев. Тя разрешава на Елена да замине с пътуващия театър "Народна студия" на Георги Костов. Театралният сезон е 1931-1932г., Елена е само на 16 години. Нейни колеги са Пенка Василева, Милка Габровска, Стефан Караламбов. Обявени са гастроли на големия актьор от Народния театър Иван Димов. Първите й стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в "Три пъти венчани" от Ана Николаева. Самоувереността й се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от "Престъпление и наказание". Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър "Одион". Директорът Стефан Пенчев и режисьорът Тачо Танев много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта й. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа. С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си. Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата й творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе "Лизистрата" на Аристофан, постановка на гост-режисьора Боян Дановски. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след Мими Балканска и Тинка Краева. За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от Народния театър "Иван Вазов". Но предаността й към театър "Одеон" я възпира да приеме примамливото предложение. На 27 септември 1936г. се открива новият театрален сезон в театър "Одеон". Зареждат се нови роли: * играе Естел в "Джазбенд и китара" * играе Рита в "Елате на първо число" от бекефи * Мими Братияну в "Баща, син и тя" от Луи Верньой Героините, в чиито роли се превъплащава, са близки до нейната същност и природа - млади момичета, пристъпили прага на живота, , рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални. В началото на април 1938г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във Велико Търново, читалище "Надежда" кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията "Дружество за защита на мъжете". След това софийският театър "Одеон" гостува във Велико Търново с комедията "Елате на първо число" с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова. Театралният сезон 1938-1939 Елена Цветкова започва в Русенския общински театър. Веднага й е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Преместването й в Русе е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли - централни, сериозни, разнообразни и много отговорни. След Русенския период се установява във Великотърновския театър. В старата столица е омъжена за фармацефта Йордан Стефанов и от Цветкова става Стефанова /както е известна и до днес/. През 1946-1947 самодейният театър към читалище "Надежда" се поема от Кирил Кацаров, който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата "Без вина виновни" от Иван Радоев, в която Елена Стфанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата. През сезон 1949-1950 играе в Сливенския драматичен театър. Работи под режисурата на директора Любен Калинов. Ролите й са разнообразни, многобройни и привлекателни. През 1952г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най- известните й роли са: * Маргарет Чалмерс в "Кражба" от Джек Лондон; * царица Теодора в "Към пропаст" от Иван Вазов, постановка Константин Кисимов; * Мария Платонова в "Сама" от Самуил Альошин; * Старата Нискавуори в "Жените от Нискавуори" от Хела Вуолийоки; * Ирина Радионова в "Царска милост" от Камен Зидаров, постановка на Кръстьо Мирски; * Графиня Дюпон-Дюроф в "Пътник без багаж" от Жан Ануи; * Фелисата Кукушкина в "Доходно място" от островски и много други. На 04 февруари 1967г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден "Червено знаме на труда" - висока правителствена награда от времето на социализма. През 1970г. Eлена Стефанова отново е в Русе. През 1986г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-та годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на Стефан Цанев "Животът - това са две жени". Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната - Варна, София, Русе, Сливен, Бургас, но остава емблема на Великотърновския театър. На 22 март 1997г. - празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на Държавния театър във Велико Търново, Елена Стефанова е обявена за почетен гражданин на града. Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90 годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла "Третото българско царства и половина" от Любомир Пеевски.
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Елена Стефанова е родена на 04 август 1916г. във Варна. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на Първата световна война. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види наскоро родилата се втора дъщеря Елена. Настават тежки дни за майката Донка Цветкова и двете й дъщери. Но независимо от многото несгоди и лишения, тя успява да ги закърми с интерес и любов към театралното изкуство, като ги води често на различни постановки. Малката Елена се запознава с майсторството на Надя Станиславска, Александра Янева, Христо Динев, превърнали се по-късно в нейни кумири. В Лятния театър и Морската градина тя гледа постановката "Ревност" от Арцибашев. Дванадесетгодишната Елена е очарована и омаяна от магнетизма на знаменития Сава Огнянов. Осмелява се да изтича на сцената и да му поднесе букет цветя. Този спомен остава вечно жив в нейното съзнание. По същото време семейството сменя квартирата и се премества близо да театъра. Оказва се, че много от актьорите живеят там. Познанството й с тези хора, й позволява често да се вмъква в театъра и да наблюдава репитициите, както и да не пропуска постановките. Дори строгият директор Иван Янев е благосклонен към младата зрителка, а персоналът и актьорите я приемат като свой човек. Актрисата Мара Пенкова дава първите напътствия за простотата и естественост в ролите. Надя Станиславска дава първите уроци по сценичен грим. А Елена дори на дочакала да се дипломира в гимназията, защото бързала към сцената. Семейството е сполетяно от нещастие - сестра й Богданка заболява и умира. Елена е изправена пред дилемата дали да остане при самотната си майка или да продължи наченатия път на актриса. Донка Цветанова е убедена в таланта на своята дъщеря, а тя е покровителствана от артистичното семейство Мара Пенкова и Давид Георгиев. Тя разрешава на Елена да замине с пътуващия театър "Народна студия" на Георги Костов. Театралният сезон е 1931-1932г., Елена е само на 16 години. Нейни колеги са Пенка Василева, Милка Габровска, Стефан Караламбов. Обявени са гастроли на големия актьор от Народния театър Иван Димов. Първите й стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в "Три пъти венчани" от Ана Николаева. Самоувереността й се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от "Престъпление и наказание". Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър "Одион". Директорът Стефан Пенчев и режисьорът Тачо Танев много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта й. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа. С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си. Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата й творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе "Лизистрата" на Аристофан, постановка на гост-режисьора Боян Дановски. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след Мими Балканска и Тинка Краева. За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от Народния театър "Иван Вазов". Но предаността й към театър "Одеон" я възпира да приеме примамливото предложение. На 27 септември 1936г. се открива новият театрален сезон в театър "Одеон". Зареждат се нови роли: * играе Естел в "Джазбенд и китара" * играе Рита в "Елате на първо число" от бекефи * Мими Братияну в "Баща, син и тя" от Луи Верньой Героините, в чиито роли се превъплащава, са близки до нейната същност и природа - млади момичета, пристъпили прага на живота, , рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални. В началото на април 1938г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във Велико Търново, читалище "Надежда" кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията "Дружество за защита на мъжете". След това софийският театър "Одеон" гостува във Велико Търново с комедията "Елате на първо число" с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова. Театралният сезон 1938-1939 Елена Цветкова започва в Русенския общински театър. Веднага й е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Преместването й в Русе е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли - централни, сериозни, разнообразни и много отговорни. След Русенския период се установява във Великотърновския театър. В старата столица е омъжена за фармацефта Йордан Стефанов и от Цветкова става Стефанова /както е известна и до днес/. През 1946-1947 самодейният театър към читалище "Надежда" се поема от Кирил Кацаров, който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата "Без вина виновни" от Иван Радоев, в която Елена Стфанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата. През сезон 1949-1950 играе в Сливенския драматичен театър. Работи под режисурата на директора Любен Калинов. Ролите й са разнообразни, многобройни и привлекателни. През 1952г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най- известните й роли са: * Маргарет Чалмерс в "Кражба" от Джек Лондон; * царица Теодора в "Към пропаст" от Иван Вазов, постановка Константин Кисимов; * Мария Платонова в "Сама" от Самуил Альошин; * Старата Нискавуори в "Жените от Нискавуори" от Хела Вуолийоки; * Ирина Радионова в "Царска милост" от Камен Зидаров, постановка на Кръстьо Мирски; * Графиня Дюпон-Дюроф в "Пътник без багаж" от Жан Ануи; * Фелисата Кукушкина в "Доходно място" от островски и много други. На 04 февруари 1967г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден "Червено знаме на труда" - висока правителствена награда от времето на социализма. През 1970г. Eлена Стефанова отново е в Русе. През 1986г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-та годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на Стефан Цанев "Животът - това са две жени". Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната - Варна, София, Русе, Сливен, Бургас, но остава емблема на Великотърновския театър. На 22 март 1997г. - празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на Държавния театър във Велико Търново, Елена Стефанова е обявена за почетен гражданин на града. Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90 годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла "Третото българско царства и половина" от Любомир Пеевски.
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
"За мен Бог е всичко! Ако не беше т...
Интервю с носителката на "Аскеер&qu...
Интервю с носителката на "Аскеер&qu...
Интервю с носителката на "Аскеер&qu...
Интервю с носителката на "Аскеер&qu...
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata